Нов трилър от Даниъл Силва
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КОЛЕКЦИОНЕРА
от Даниъл Силва
Обем: 376 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978–954–26–2317-5
Превод: Гриша Атанасов
Най-новият стряскащо настоящ разказ на майстора на шпионския трилър!
Очаквайте „ Колекционера “ на 12 декември!
За създателя
Даниъл Силва е притежател на награди и първи в класацията на създатели на бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “, измежду които „ „ Портретът на един разузнавач “, „ Английското момиче “, „ Крадецът “, „ Английският разузнавач “, „ Орденът “, „ Челистката “ и други Той е най-известен с дългогодишната си серия трилъри, в които основен воин е шпионинът и реставратор на творби на изкуството Габриел Алон. Книгите на Силва получават високи оценки от критиците по целия свят и са преведени на повече от трийсет езика. Той живее във Флорида със брачната половинка си, телевизионната журналистка Джейми Гангъл, и техните близнаци – Лили и Николас.
За книгата
На сутринта след годишната благотворителна галавечер във Венеция военачалник Чезаре Ферари, който оглавява Артистичния отдел на карабинерите, причаква Габриел Алон в обичаното му заведение. Той го уведомява, че предходния ден във вилата му в Амалфи е погубен южноафрикански корабен магнат, а скъпа картина от сбирката му е изчезнала. Размерите и описанието й съответстват с тези на „ Концертът “ от Йоханес Вермеер – една от тринайсетте произведения, откраднати от Бостънския музей през 1990 година Генерал Ферари моли Габриел да открие картината, без да подвига непотребен звук, до момента в който следите са горещи.
Алон намира непредвиден съдружник в лицето на брилянтен хакер и професионален апаш – красивата датчанка Ингрид. Именно тя е откраднала „ Концертът “ от вилата, само че няма нищо общо със гибелта на противозаконния му притежател. Картината към този момент има нов собственик с прякор Колекционера, обвързван с най-високите равнища на властта в Русия.
Липсващият шедьовър се оказва съществена нишка от интрига, която цели да докара света до ръба на нуклеарен апокалипсис. За да предотврати ужасяващия сюжет, именитият разузнавач би трябвало да разкрие самоличността на Колекционера и да се изправи против най-заклетия си зложелател – президента на Русия, само че този път на негова територия.
Откъс
Кандестедерне
Вечерята беше вид „ бюфет “ на свещи с обичайни датски ястия, поднесени в формалната ѝ столова. Бижутата и парите лежаха сред тях сходно на декоративна декорация, дружно със спящия мобилен телефон, дремещия преносим компютър и написаното на ръка от Габриел предложение за имунитет.
– Как проникнахте? – попита той.
– Блъснах ключалката.
Блъскането на ключалката беше техника, която включваше слагане на особено направен „ бум-ключ “ в ключалката и почукване с малко чукче или с дръжката на отвертка.
– Това надали е доста комфортно – сподели Габриел. – Защо вместо това просто не простреляхте ключалката?
– Вие по този начин ли го вършиме?
– Инструменти за щурм. Аз съм от остарялата школа.
– Разбрах го от сигналната лентичка.
– Как я забелязахте?
– По-добрият въпрос е по какъв начин бих могла да я пропусна?
Тя сведе бледосините си очи към бижутата, които меко проблясваха на светлината на свещите. Косата ѝ беше с цвят на карамел и изпъстрена с русо. Разделена по средата, тя обрамчваше лице с верни, чисти черти. Нямаше нищо ненамясто, нито една линия или белег.
– Имате доста добър усет, господин Алон.
– Вашият другар Хорен Назарян ми сподели същото.
– Как успяхте да го убедите да ме съобщи?
– Знаете какво споделят за достойнството измежду крадците.
– Защо просто не отидохте в датската полиция?
Той уточни предлагането за имунитет.
– Надявах се да уредим въпроса на четири очи.
– Такова ли е към момента желанието ви?
– Предстои да бъде несъмнено.
– От какво?
– От степента на искреност през идващите няколко минути.
Тя доля сансер в чашата му.
– Всъщност това не е същинско закононарушение, знаете ли.
– Кое?
– Кражбата на открадната картина.
– Престъпление е, когато включва прострелване на някого два пъти в главата отблизо разстояние.
– Не съм умъртвила Лукас ван Дам, господин Алон. – Тя върна бутилката в охладителя. – Или пък Петер Нилсен, ако се питате.
– Какъв беше характерът на връзката ви?
– Петер беше ловджия на книги. Колекционерите го наемаха, с цел да търси томове с огромно значение или стойност. А когато техните досегашни притежатели отказваха да се разделят с тях…
– Той се обръщаше към вас?
Тя го погледна през светлината на свещите, само че не сподели нищо.
– Колко ви заплати, с цел да откраднете Вермеер?
– Десет милиона.
– Крони?
– За тази сума даже не бих го докоснала. Сделката беше в евро.
– Как беше структурирана?
– Има ли значение?
– Вече има.
– Получих половината от парите авансово. Останалата част получих, когато предадох картината на Петер предишния петък вечерта в кафене „ Йоргенс Смьоребрьод “ във Висенберг.
Тя отвори преносимия компютър и обърна екрана към Габриел.
– А това е индивидът, който три часа по-късно умъртви Петер пред жилището му в Копенхаген.
– Как се сдобихте с видеото?
– Клик, клик, клик.
– А с телефона на Петер Нилсен?
Тя се усмихна.
– Старата школа.
Прегледаха всичко още един път през цялото време. След това го ревизираха повторно, с цел да се уверят, че няма несъответствия в историята ѝ. Датата на първичното предложение на Петер Нилсен. Характерът на информацията, която той беше дал авансово. Обстоятелствата към самата кражба. Размяната на пари и творби на изкуството в кафенето на остров Фюн. Мъжът беше чакал там, когато Ингрид бе пристигнала. Тя предполагаше, че е в края на трийсетте или началото на четиресетте години, само че Габриел, откакто деликатно прегледа видеозаписа и фотосите, стигна до заключението, че е по-близо до четиресет и пет, може би малко по-възрастен. Той не се съгласи и с изказванието на Ингрид, че е финландец или е от някоя от балтийските страни. Очите и скулите подсказваха, че етническите му корени са по-далеч на изток. Движенията му, съгласно вещото мнение на Габриел, бяха на експерт – експерт, чиято фотография Ингрид не бе могла да открие на никое място в интернет.
Габриел я помоли да пусне още един път фотосите през търсачките, само че още веднъж нямаше съвпадения. След това двамата изгледаха отново видеото с идването на мъжа в кафенето. Това се случваше в 17,18 ч., четиресет и две минути преди Ингрид да съобщи картината на Петер Нилсен.
– Как уредихте срещата?
– Смятам, че към този момент обсъдихме този въпрос, господин Алон. Всъщност два пъти.
– И ще продължим да го обсъждаме, до момента в който не се убедя, че „ Концертът “ на Йоханес Вермеер не е в тази къща.
– С Петер водехме деликатните настоятелен диалози по „ Сигнал “. И даже тогава постоянно говорехме кодирано.
– И апелирам ви, припомнете ми кой избра времето и мястото.
– Аз го направих – сподели тя с въздишка. – И ако не сте ме чули първите два пъти, аз дойдох първа.
– В пет и половина?
– Да.
– И вие донесохте картината в кафенето?
– Оставих я в кожен тубус за документи в багажника на колата си.
– Перфектен метод за превозване на една от едвам трийсет и четирите известни произведения на Йоханес Вермеер.
– Боравех с картината доста деликатно, господин Алон. Тя не претърпя никакви вреди, до момента в който беше в мое притежание.
– Предполагам, че не сте я снимали?
– Това би било като да си запазиш кървавия нож за спомен, не мислите ли?
Габриел се усмихна несъзнателно.
– Как проникнахте в трезора на Ван Дам?
– Фасулска работа.
– Може ли да бъдете по-конкретна?
– Клик, клик, клик.
– А бутонът под бюрото, който отмества настрана лавиците с книги?
– Натиснах го.
– Откъде знаехте къде да го намерите?
– По същия метод, по който узнах за съществуването на трезора.
– Клиентът е споделил на Петер?
Тя кимна.
– И Петер в никакъв случай не е споменавал името му пред вас?
– Не, господин Алон. За трети път, той в никакъв случай не ми е казвал името на клиента. – Тя побутна телефона на Петер Нилсен през масата. Беше „ Айфон 13 Про “. – Но имам възприятието, че може би ще успеем да го открием тук.
– Опитахте ли се да го разбиете?
– По-новите модели айфони са отвън опциите ми. Но има злотворен програмен продукт, наименуван „ Протей “, който би трябвало да свърши работа. Той е създаден преди няколко години от израелската компания „ Общински народен съвет Системс “. Лицензите се набират много мъчно.
– Не е толкоз мъчно, колкото си мислите – сподели Габриел.
– Можете ли да се сдобиете с автентичен лиценз?
– Съществува известна опция.
– Как сте с датския?
– Никак. Но „ Протей “ има функционалност за автоматизиран превод.
– Този програмен продукт е ужасяващ. Наистина ви е нужен човек, за който датският език е рòден и който да ви наднича през рамото. За предпочитане някой, който е познавал добре Петер.
– Вие?
Тя се усмихна.
– Изглежда, забравяте, че точно вие откраднахте Вермеер.
– Кой е по-подходящ да ви помогне да го намерите? Освен това, в случай че остана тук, в Дания, има възможност и аз да свърша мъртва. – Тя сниши глас. – Моля ви, господин Алон. Позволете ми да ви оказа помощ да намерите картината и индивида, който е умъртвил Петер.
Той подвигна телефона.
– Знаете ли какво ще се случи, в случай че го включим?
– Ще се появи в датската мрежа. Което значи, че би трябвало да свършим работата отвън страната.
– Какво ще кажете за Париж? – предложи Габриел.
– Някаква съответна причина?
– Един мой другар би желал да си получи назад бижутата и парите.
– В подобен случай – сподели Ингрид – дано да е Париж.
Габриел се върна във вилата чартърен благодарение на синьо-зеленото зарево на мобилния си телефон. Набързо опакова облеклата и тоалетните си такъми. След това натъпка боите, разтворителите и парцалите си в найлонова торба за отпадък дружно със наличието на хладилника и неизпитото вино. Френският статив за пленер, четките на „ Уинсър и Нютън “, палитрата и неизползваните платна изгори в печката на дърва.
Остави „ Къщи в дюните “ като дребен знак на почитание. Мислеше, че в случай че някъде им е мястото, то е тук.
Натовари багажа си в наетия нисан и измина тристата метра до вилата на Ингрид. Тя излизаше пред вратата, когато той спря. Въведе четиринайсетцифрения код за достъп в клавиатурата, след което потегли по пътеката, преметнала през рамо пътна чанта. Габриел натисна бутона за отключване на багажника и слезе от колата, с цел да ѝ помогне. В този миг чу звука на идващ мотоциклет – първия мотоциклет, който чуваше в Кандестедерне от идването си преди два дни.
Миг по-късно видя фара, който се движеше с висока скорост по основния път на селището. За миг изглеждаше, че отива към хотела, само че един внезапен завой надясно го насочи право към мястото, където бяха Габриел и Ингрид.
Мотоциклетистът управляваше мотора единствено с една ръка – лявата. С дясната си ръка бе бръкнал в якето си начело.
Когато я извади, Габриел разграничи безпогрешно силуета на револвер, екипиран със заглушител.
Той сграбчи Ингрид и я събори на земята зад нисана.
След това извади беретата от кобура на кръста си, когато два патрона разцепиха въздуха на няколко сантиметра от дясното му ухо. Той не потърси прикритие, даже не трепна. Вместо това вкара четири патрона в торса на мотоциклетиста, като смъкна мъжа от седалката.
Мотоциклетът продължи по алеята без лидер. Габриел заобиколи машината и отиде до мястото, където мъжът лежеше неподвижно на асфалта. Оръжието му – 9-милиметров „ Макаров “ със заглушител – беше паднало до него. Габриел изрита револвера встрани и смъкна каската на мъжа. Веднага разпозна лицето му. Всъщност го беше видял довечера на видеозаписа от кафене „ Йоргенс Смьоребрьод “.
Коженото яке на мъжа беше пробито начело с четири дупки от патрони и напоено с кръв, както и черният пуловер, който носеше под него. Дупките подхождаха на четирите в центъра на гърдите. Точно над раните беше татуирана буквата Z. Кръвотечението беше щедро. Не му оставаше още доста време да живее.
Габриел снима лицето на умиращия мъж. След това попита:
– Къде е картината?
Мъжът не сподели нищо.
Габриел допря цевта на беретата до коляното на мъжа и създаде още един изстрел.
Мъжът изкрещя в мъка.
– Картината – продължи Габриел. – Кажи ми къде да я намеря.
– Изчезна – беше всичко, което мъжът съумя да каже.
– Къде изчезна?
– Колекционера.
– Как се споделя той?
– Колекционера – повтори мъжът.
– Името му – изкрещя Габриел. – Кажи ми името му.
– Колекционера – сподели мъжът за финален път и издъхна.
п редставя
КОЛЕКЦИОНЕРА
от Даниъл Силва
Обем: 376 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978–954–26–2317-5
Превод: Гриша Атанасов
Най-новият стряскащо настоящ разказ на майстора на шпионския трилър!
Очаквайте „ Колекционера “ на 12 декември!
За създателя
Даниъл Силва е притежател на награди и първи в класацията на създатели на бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “, измежду които „ „ Портретът на един разузнавач “, „ Английското момиче “, „ Крадецът “, „ Английският разузнавач “, „ Орденът “, „ Челистката “ и други Той е най-известен с дългогодишната си серия трилъри, в които основен воин е шпионинът и реставратор на творби на изкуството Габриел Алон. Книгите на Силва получават високи оценки от критиците по целия свят и са преведени на повече от трийсет езика. Той живее във Флорида със брачната половинка си, телевизионната журналистка Джейми Гангъл, и техните близнаци – Лили и Николас.
За книгата
На сутринта след годишната благотворителна галавечер във Венеция военачалник Чезаре Ферари, който оглавява Артистичния отдел на карабинерите, причаква Габриел Алон в обичаното му заведение. Той го уведомява, че предходния ден във вилата му в Амалфи е погубен южноафрикански корабен магнат, а скъпа картина от сбирката му е изчезнала. Размерите и описанието й съответстват с тези на „ Концертът “ от Йоханес Вермеер – една от тринайсетте произведения, откраднати от Бостънския музей през 1990 година Генерал Ферари моли Габриел да открие картината, без да подвига непотребен звук, до момента в който следите са горещи.
Алон намира непредвиден съдружник в лицето на брилянтен хакер и професионален апаш – красивата датчанка Ингрид. Именно тя е откраднала „ Концертът “ от вилата, само че няма нищо общо със гибелта на противозаконния му притежател. Картината към този момент има нов собственик с прякор Колекционера, обвързван с най-високите равнища на властта в Русия.
Липсващият шедьовър се оказва съществена нишка от интрига, която цели да докара света до ръба на нуклеарен апокалипсис. За да предотврати ужасяващия сюжет, именитият разузнавач би трябвало да разкрие самоличността на Колекционера и да се изправи против най-заклетия си зложелател – президента на Русия, само че този път на негова територия.
Откъс
Кандестедерне
Вечерята беше вид „ бюфет “ на свещи с обичайни датски ястия, поднесени в формалната ѝ столова. Бижутата и парите лежаха сред тях сходно на декоративна декорация, дружно със спящия мобилен телефон, дремещия преносим компютър и написаното на ръка от Габриел предложение за имунитет.
– Как проникнахте? – попита той.
– Блъснах ключалката.
Блъскането на ключалката беше техника, която включваше слагане на особено направен „ бум-ключ “ в ключалката и почукване с малко чукче или с дръжката на отвертка.
– Това надали е доста комфортно – сподели Габриел. – Защо вместо това просто не простреляхте ключалката?
– Вие по този начин ли го вършиме?
– Инструменти за щурм. Аз съм от остарялата школа.
– Разбрах го от сигналната лентичка.
– Как я забелязахте?
– По-добрият въпрос е по какъв начин бих могла да я пропусна?
Тя сведе бледосините си очи към бижутата, които меко проблясваха на светлината на свещите. Косата ѝ беше с цвят на карамел и изпъстрена с русо. Разделена по средата, тя обрамчваше лице с верни, чисти черти. Нямаше нищо ненамясто, нито една линия или белег.
– Имате доста добър усет, господин Алон.
– Вашият другар Хорен Назарян ми сподели същото.
– Как успяхте да го убедите да ме съобщи?
– Знаете какво споделят за достойнството измежду крадците.
– Защо просто не отидохте в датската полиция?
Той уточни предлагането за имунитет.
– Надявах се да уредим въпроса на четири очи.
– Такова ли е към момента желанието ви?
– Предстои да бъде несъмнено.
– От какво?
– От степента на искреност през идващите няколко минути.
Тя доля сансер в чашата му.
– Всъщност това не е същинско закононарушение, знаете ли.
– Кое?
– Кражбата на открадната картина.
– Престъпление е, когато включва прострелване на някого два пъти в главата отблизо разстояние.
– Не съм умъртвила Лукас ван Дам, господин Алон. – Тя върна бутилката в охладителя. – Или пък Петер Нилсен, ако се питате.
– Какъв беше характерът на връзката ви?
– Петер беше ловджия на книги. Колекционерите го наемаха, с цел да търси томове с огромно значение или стойност. А когато техните досегашни притежатели отказваха да се разделят с тях…
– Той се обръщаше към вас?
Тя го погледна през светлината на свещите, само че не сподели нищо.
– Колко ви заплати, с цел да откраднете Вермеер?
– Десет милиона.
– Крони?
– За тази сума даже не бих го докоснала. Сделката беше в евро.
– Как беше структурирана?
– Има ли значение?
– Вече има.
– Получих половината от парите авансово. Останалата част получих, когато предадох картината на Петер предишния петък вечерта в кафене „ Йоргенс Смьоребрьод “ във Висенберг.
Тя отвори преносимия компютър и обърна екрана към Габриел.
– А това е индивидът, който три часа по-късно умъртви Петер пред жилището му в Копенхаген.
– Как се сдобихте с видеото?
– Клик, клик, клик.
– А с телефона на Петер Нилсен?
Тя се усмихна.
– Старата школа.
Прегледаха всичко още един път през цялото време. След това го ревизираха повторно, с цел да се уверят, че няма несъответствия в историята ѝ. Датата на първичното предложение на Петер Нилсен. Характерът на информацията, която той беше дал авансово. Обстоятелствата към самата кражба. Размяната на пари и творби на изкуството в кафенето на остров Фюн. Мъжът беше чакал там, когато Ингрид бе пристигнала. Тя предполагаше, че е в края на трийсетте или началото на четиресетте години, само че Габриел, откакто деликатно прегледа видеозаписа и фотосите, стигна до заключението, че е по-близо до четиресет и пет, може би малко по-възрастен. Той не се съгласи и с изказванието на Ингрид, че е финландец или е от някоя от балтийските страни. Очите и скулите подсказваха, че етническите му корени са по-далеч на изток. Движенията му, съгласно вещото мнение на Габриел, бяха на експерт – експерт, чиято фотография Ингрид не бе могла да открие на никое място в интернет.
Габриел я помоли да пусне още един път фотосите през търсачките, само че още веднъж нямаше съвпадения. След това двамата изгледаха отново видеото с идването на мъжа в кафенето. Това се случваше в 17,18 ч., четиресет и две минути преди Ингрид да съобщи картината на Петер Нилсен.
– Как уредихте срещата?
– Смятам, че към този момент обсъдихме този въпрос, господин Алон. Всъщност два пъти.
– И ще продължим да го обсъждаме, до момента в който не се убедя, че „ Концертът “ на Йоханес Вермеер не е в тази къща.
– С Петер водехме деликатните настоятелен диалози по „ Сигнал “. И даже тогава постоянно говорехме кодирано.
– И апелирам ви, припомнете ми кой избра времето и мястото.
– Аз го направих – сподели тя с въздишка. – И ако не сте ме чули първите два пъти, аз дойдох първа.
– В пет и половина?
– Да.
– И вие донесохте картината в кафенето?
– Оставих я в кожен тубус за документи в багажника на колата си.
– Перфектен метод за превозване на една от едвам трийсет и четирите известни произведения на Йоханес Вермеер.
– Боравех с картината доста деликатно, господин Алон. Тя не претърпя никакви вреди, до момента в който беше в мое притежание.
– Предполагам, че не сте я снимали?
– Това би било като да си запазиш кървавия нож за спомен, не мислите ли?
Габриел се усмихна несъзнателно.
– Как проникнахте в трезора на Ван Дам?
– Фасулска работа.
– Може ли да бъдете по-конкретна?
– Клик, клик, клик.
– А бутонът под бюрото, който отмества настрана лавиците с книги?
– Натиснах го.
– Откъде знаехте къде да го намерите?
– По същия метод, по който узнах за съществуването на трезора.
– Клиентът е споделил на Петер?
Тя кимна.
– И Петер в никакъв случай не е споменавал името му пред вас?
– Не, господин Алон. За трети път, той в никакъв случай не ми е казвал името на клиента. – Тя побутна телефона на Петер Нилсен през масата. Беше „ Айфон 13 Про “. – Но имам възприятието, че може би ще успеем да го открием тук.
– Опитахте ли се да го разбиете?
– По-новите модели айфони са отвън опциите ми. Но има злотворен програмен продукт, наименуван „ Протей “, който би трябвало да свърши работа. Той е създаден преди няколко години от израелската компания „ Общински народен съвет Системс “. Лицензите се набират много мъчно.
– Не е толкоз мъчно, колкото си мислите – сподели Габриел.
– Можете ли да се сдобиете с автентичен лиценз?
– Съществува известна опция.
– Как сте с датския?
– Никак. Но „ Протей “ има функционалност за автоматизиран превод.
– Този програмен продукт е ужасяващ. Наистина ви е нужен човек, за който датският език е рòден и който да ви наднича през рамото. За предпочитане някой, който е познавал добре Петер.
– Вие?
Тя се усмихна.
– Изглежда, забравяте, че точно вие откраднахте Вермеер.
– Кой е по-подходящ да ви помогне да го намерите? Освен това, в случай че остана тук, в Дания, има възможност и аз да свърша мъртва. – Тя сниши глас. – Моля ви, господин Алон. Позволете ми да ви оказа помощ да намерите картината и индивида, който е умъртвил Петер.
Той подвигна телефона.
– Знаете ли какво ще се случи, в случай че го включим?
– Ще се появи в датската мрежа. Което значи, че би трябвало да свършим работата отвън страната.
– Какво ще кажете за Париж? – предложи Габриел.
– Някаква съответна причина?
– Един мой другар би желал да си получи назад бижутата и парите.
– В подобен случай – сподели Ингрид – дано да е Париж.
Габриел се върна във вилата чартърен благодарение на синьо-зеленото зарево на мобилния си телефон. Набързо опакова облеклата и тоалетните си такъми. След това натъпка боите, разтворителите и парцалите си в найлонова торба за отпадък дружно със наличието на хладилника и неизпитото вино. Френският статив за пленер, четките на „ Уинсър и Нютън “, палитрата и неизползваните платна изгори в печката на дърва.
Остави „ Къщи в дюните “ като дребен знак на почитание. Мислеше, че в случай че някъде им е мястото, то е тук.
Натовари багажа си в наетия нисан и измина тристата метра до вилата на Ингрид. Тя излизаше пред вратата, когато той спря. Въведе четиринайсетцифрения код за достъп в клавиатурата, след което потегли по пътеката, преметнала през рамо пътна чанта. Габриел натисна бутона за отключване на багажника и слезе от колата, с цел да ѝ помогне. В този миг чу звука на идващ мотоциклет – първия мотоциклет, който чуваше в Кандестедерне от идването си преди два дни.
Миг по-късно видя фара, който се движеше с висока скорост по основния път на селището. За миг изглеждаше, че отива към хотела, само че един внезапен завой надясно го насочи право към мястото, където бяха Габриел и Ингрид.
Мотоциклетистът управляваше мотора единствено с една ръка – лявата. С дясната си ръка бе бръкнал в якето си начело.
Когато я извади, Габриел разграничи безпогрешно силуета на револвер, екипиран със заглушител.
Той сграбчи Ингрид и я събори на земята зад нисана.
След това извади беретата от кобура на кръста си, когато два патрона разцепиха въздуха на няколко сантиметра от дясното му ухо. Той не потърси прикритие, даже не трепна. Вместо това вкара четири патрона в торса на мотоциклетиста, като смъкна мъжа от седалката.
Мотоциклетът продължи по алеята без лидер. Габриел заобиколи машината и отиде до мястото, където мъжът лежеше неподвижно на асфалта. Оръжието му – 9-милиметров „ Макаров “ със заглушител – беше паднало до него. Габриел изрита револвера встрани и смъкна каската на мъжа. Веднага разпозна лицето му. Всъщност го беше видял довечера на видеозаписа от кафене „ Йоргенс Смьоребрьод “.
Коженото яке на мъжа беше пробито начело с четири дупки от патрони и напоено с кръв, както и черният пуловер, който носеше под него. Дупките подхождаха на четирите в центъра на гърдите. Точно над раните беше татуирана буквата Z. Кръвотечението беше щедро. Не му оставаше още доста време да живее.
Габриел снима лицето на умиращия мъж. След това попита:
– Къде е картината?
Мъжът не сподели нищо.
Габриел допря цевта на беретата до коляното на мъжа и създаде още един изстрел.
Мъжът изкрещя в мъка.
– Картината – продължи Габриел. – Кажи ми къде да я намеря.
– Изчезна – беше всичко, което мъжът съумя да каже.
– Къде изчезна?
– Колекционера.
– Как се споделя той?
– Колекционера – повтори мъжът.
– Името му – изкрещя Габриел. – Кажи ми името му.
– Колекционера – сподели мъжът за финален път и издъхна.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ